Начин на приготвяне: Млякото се сварява. Оставя се горещо 30 мин. Охлажда се до 29 °С. Добавя се закваската от едно пликче, разбърква се добре до разтварянето й и се разлива в подходящи съдове. Заквасеното мляко се оставя да ферментира при 29 °С за 14 ÷ 16 часа без разбъркване. За поддържане температурата на ферментация се използва йогуртиера или дебелостенен съд, който се поставя на топло. Ако заквасването се извърши вечерта, на другата сутрин млякото ще е коагулирало. Прибира се в хладилник без разбъркване. След охлаждане на 10 °С кефирът е годен за консумация.
Качеството на готовия продукт зависи от качеството на прясното мляко, което използвате. При незадоволителен резултат опитайте с друго мляко.
Съставки: Не по-малко от 1х109 живи клетки в грам Lactococcus lactis sp. lactis, Lactococcus lactis sp. diacetylactis, Lactococcus lactis sp. cremoris, Leuconostoc mesenteroides sp. cremoris, Lactobacillus kefyr, Candida kefyr, Saccharomyces unisporus.
Щамовете са изолирани от природни източници и не са генно модифицирани.
Съхранение: При температура 0 ÷ 10 °С.
Кефирът е традиционна кавказка напитка, известна още от древността с лечебните си свойства. Тайната на кефира е неговата закваска – кефиреното зърно. Тя е уникална симбиотична асоциация от млечнокисели микроорганизми, оцетнокисели бактерии и специални кефирни дрожди. Метаболитните продукти от съвместната ферментативна дейност са в основата на пробиотичните свойства на напитката. Кефирната микрофлора преживява и се размножава в стомашно-чревния тракт, подобрява екосистемата му, проявява антимикробна активност спрямо нежеланите микробни видове, поддържа в отличен тонус храносмилателния тракт, извежда токсините от организма и активира имунната защита.
