Сиренето се прави с прецизност и чистота, с натурално прясно пълномаслено мляко и без да му се отнемат каквито и да било съставки. Така то придобива специфичен вкус, който зависи не само от продължителността на зреене, но и от това в кой сезон е доено млякото, тъй като пашата на животните е различна през годината. Добрата хигиена на доене също е от значение, тъй като това гарантира запазване на чистия аромат на млякото.

Използват се традиционните български култури Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus за закваската, а това му добавя и пробиотични свойства.

Как се прави

През пролетта и лятото (април-септември) цветята и билките, които основно съставят менюто на нашите крави, започват да цъфтят по пасищата на Балкана. Естествените багри в прясната растителност правят млякото по-жълто, което се отразява и на цвета на сиренето. Ароматът на тревите пък придава деликатен аромат на планински ливади.

Есенно-зимният период (октомври-март) е сезонът, в който животните се дохранват в обора с хубава, богата храна. Вследствие на това маслеността на млякото се повишава, а оттам и вкусът става по-плътен, а консистенциятя – по-мека и кремообразна Сиренето мени и цвета си – за разлика от лятното, сега то е по-светло, тъй като багрите в зимната храна не са в такова изобилие.

Пастьоризацията на млякото е при температура 68-72°C.